Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
142 (A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
141 (A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2 (B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3 (C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4 (D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5 (E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 (F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
От Давида (против Голиата).
143 (A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.
5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
3 (A)И каза ѝ Ноемин, свекърва ѝ: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?
2 (B)Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;
3 (C)прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;
4 а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.
5 (D)Рут ѝ рече: ще сторя всичко, що ми каза.
6 И отиде на гумното и стори всичко тъй, както ѝ поръча свекърва ѝ.
7 Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.
8 По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.
9 (E)И каза ѝ (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.
10 (F)Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;
11 затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;
12 ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;
13 пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.
14 (G)И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.
15 И рече ѝ: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (ѝ) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.
16 А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя ѝ разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.
17 И каза (ѝ): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.
18 (H)Тя ѝ каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.
4 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 (A)но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 (B)Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 (C)на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 (D)Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 (E)Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 (F)Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 (G)гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 (H)Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 (I)Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.
38 (A)Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
39 (B)Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42 (C)Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43 (D)Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
44 (E)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45 (F)за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.