Book of Common Prayer
101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.
2 Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.
3 Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.
4 Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.
5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.
6 Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
8 Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
109 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.
5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 <Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.
11 Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.
12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.
17 Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.
18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.
24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.
28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
121 Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;
122 Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.
123 Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.
124 Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.
125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
126 Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.
127 Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато,
128 Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.
129 Пе. Чудесни са Твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.
130 Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.
131 Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за Твоите заповеди.
132 Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.
133 Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;
134 Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.
135 Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.
136 Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.
137 Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.
138 Постановил си свидетелствата Си, С правда и превъзходна вярност.
139 Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.
140 Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.
141 Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.
142 Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.
143 Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.
144 Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.
15 Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.
16 Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.
17 Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.
18 Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.
19 Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.
64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.
5 Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
3 Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.
2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,
3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;
4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;
5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)
6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.
7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.
8 Така и дяконите <трябва да бъдат> сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,
9 да държат с чиста съвест тайната на вярата.
10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.
11 Тъй и жените <им> {Или: дякониците.}< трябва да бъдат> сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.
12 Дяконите да бъдат мъже <всеки> на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.
13 Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша,
15 в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат <хората> в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.
16 И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
12 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
12 И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
© 1995-2005 by Bibliata.com