Book of Common Prayer
Бог – справедлив съдия
75 За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.
2 [a] Славим Те, Боже, славим Те;
Твоите чудеса разгласяват,
че Твоето име е близко.
3 „Когато дойде времето,
ще съдя справедливо.
4 (A)Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея,
Аз ще държа здраво основите ѝ.“
5 (B)Казвам на безумните: „Не обезумявайте“,
и на нечестивите: „Не безчинствайте!“
6 (C)Не вдигайте високо своя рог
и не говорете горделиво!
7 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от юг се задава възвеличаването.
8 (D)Бог е съдията:
един унижава, а друг възвеличава;
9 (E)Господ държи в ръката Си чаша
и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея.
Те ще пият,
дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.
10 Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.
11 Ще строша всички рогове на нечестивите,
а роговете на праведните ще въздигна.
Бог – победител над земните царе
76 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. Псалом на Асаф. Песен.
2 [b] Бог е познат в Юдея;
името Му е велико в Израил.
3 В Салим беше Неговият шатър
и Неговото жилище – на Сион.
4 (F)Там Той строши стрелите на лъка
и щита, меча и копието.
5 Ти си сияен и по-могъщ
от вечните планини.
6 Храбрите по сърце са разоръжени и заспиват своя сън;
ръцете на силните мъже отказаха да им служат.
7 От Твоята заплаха, Боже на Яков,
застинаха кон и колесница.
8 Страшен си Ти
и кой ще издържи на Твоя гняв.
9 Ти възвести от небесата правосъдие.
Земята се изплаши и утихна,
10 когато Бог се зае да съди,
за да спаси всички угнетени по земята,
11 защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала,
а остатъците от нея ще усмириш.
12 Посветете обети на Господа, своя Бог, и ги изпълнявайте.
Всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния.
13 Той укротява духа на князете,
Той е страшен за земните царе.
Господ е моят пастир
Господ е мой пастир,
от нищо няма да се нуждая.
2 Той ме настанява на сочни пасища
и ме води при изворни води на почивка,
3 подкрепя моята душа,
насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.
4 (C)Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене –
Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.
5 Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници,
помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.
6 (D)Нека благостта и милостта Ти да ме придружават
през целия ми живот.
И ще пребивавам в дома Господен завинаги.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Псалом на Давид.
Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?
2 (B)Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.
3 И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.
4 (C)За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.
5 (D)Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.
6 Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.
7 Чуй, Господи, гласа ми, аз викам
смили се над мене и ме послушай.
8 (E)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“
Аз ще търся, Господи, Твоето лице.
9 Не скривай лицето Си от мене;
не отхвърляй с гняв Своя служител.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (F)Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха,
то Господ ще ме приеме.
11 (G)Господи, покажи ми Своя път
и води ме по равна пътека заради враговете ми.
12 Не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели,
които дишат злоба.
13 (H)Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа
в земята на живите.
14 Надявай се на Господа,
бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти;
надявай се на Господа!
16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21 (A)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. 22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30 (B)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. 31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.
Заповед против развода
10 (A)На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си, 11 ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си. 12 А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя, 13 също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени. 15 Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни[a] е призовал да живеем в мир. 16 И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
Спазване на заповедите
17 Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви. 18 (B)Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва. 19 (C)Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко. 20 Кой в каквото положение е призован, в него да си остава. 21 Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си. 22 Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос. 23 (D)Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. 24 Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
Обхванатият от нечист дух в Гадара
5 (A)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската[a] област. 2 А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, 3 живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. 4 Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. 5 И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. 6 А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, 7 (B)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ 8 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ 9 Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ 10 И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. 11 А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ 13 Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. 14 А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. 15 Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. 16 А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. 17 Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ 20 Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.