Book of Common Prayer
1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
4 Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.
2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
3 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.
2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).
3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.
4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).
5 <И> аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.
6 Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.
7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).
4 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.
2 Човешки синове, до кога <ще обръщате> славата ми в безчестие? <До кога> ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).
3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.
4 Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).
5 Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.
6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
7 Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от <тяхната>, когато им се умножава житото и виното.
8 Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.
7 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;
2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.
3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,
4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,
5 То нека подгони неприятелят душата ми и <я> стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).
6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.
7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни <да седнеш> на високо над тях.
8 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.
9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.
10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.
11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден <на нечестивия>.
12 Ако се не обърне <нечестивия>, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.
13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени <стрели>.
14 Ето, <нечестивият> е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.
15 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той <сам> ще падне в ямата, която направи.
16 Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.
17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.
5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.
7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!
26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.
6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
17 като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,
18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20 но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23 <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 При това молете се да не стане това {Бягането ви.} зиме;
19 защото< през> ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.
21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
© 1995-2005 by Bibliata.com