Book of Common Prayer

Езикът

3 Братя и сестри, не трябва много от вас да се стремят да стават учители, защото знаете, че нас по-строго ще съдят. ² Всички ние често грешим. Ако човек е безгрешен в говоренето, значи е съвършен и умее да владее цялото си тяло. ³ В устата на конете поставяме юзда, за да ни се подчиняват, и така владеем цялото им тяло. ⁴ Същото е и с корабите — макар че са така големи и движени от силни ветрове, едно малко кормило ги управлява и те отиват където пожелае кормчията. ⁵ Езикът ни също е малка част от тялото, но се хвали с големи неща.

Помислете само какви големи гори могат да бъдат подпалени с едно малко пламъче! ⁶ Езикът също е като огън, като свят на злото сред частите на тялото ни. Той заразява цялото тяло и подпалва колелото на живота, а той самият е запален от пламъците в пъкъла.

⁷ Човек може да укроти и в действителност е укротил всякакъв вид диви животни, птици, влечуги и морски създания, ⁸ ала никое човешко същество не може да укроти езика. Той е необуздан и зъл, пълен със смъртоносна отрова. ⁹ С него славим нашия Господ и Отец, а после пак с него проклинаме хората, създадени по Божието подобие. ¹⁰ Благословение и проклятие излизат от една и съща уста, а не трябва да бъде така, братя и сестри. ¹¹ Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода? ¹² Нима може, братя и сестри, смокиново дърво да ражда маслини? Или лоза да ражда смокини? Така и един солен извор не може да дава добра вода.

Исус поучава за греха и прошката

(Мат. 18:6-7,21-22; Мк. 9:42)

17 Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. ² За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. ³ Затова внимавайте какво правите!

Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му. ⁴ И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: „Съжалявам“, прости му.“

Колко голяма е вярата ви

⁵ Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“

⁶ Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: „Изкорени се и се засади в морето!“ и тя ще ви се подчини.

Служете предано

⁷ Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: „Влизай и сядай да ядеш“? ⁸ Не, разбира се! По-скоро ще му каже: „Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.“ ⁹ Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му? ¹⁰ Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“