Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
142 (A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.
141 (A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;
2 (B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.
3 (C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.
4 (D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.
5 (E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.
6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.
7 (F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
От Давида (против Голиата).
143 (A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,
2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.
3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?
4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.
5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;
6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;
7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,
8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.
9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,
10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.
11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.
12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.
13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;
14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.
15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
8 (A)Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
2 Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
3 тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
4 „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
5 (B)Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.
6 (C)Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
7 (D)защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
8 (E)всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
9 те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
10 (F)Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
11 (G)защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
12 (H)Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
13 (I)Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
14 Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
15 (J)Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
16 чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
17 Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
18 (K)у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
19 (L)плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
20 Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
21 за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
1 Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, до възлюбения Филимона, наш сътрудник,
2 и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:
3 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 (A)Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,
5 понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,
6 (B)и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.
7 Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.
8 Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,
9 все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,
10 (C)моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
11 той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;
12 а ти го приеми като мое сърце.
13 Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;
14 ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
15 Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,
16 (D)не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа.
17 И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.
18 Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.
20 Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.
21 Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
22 (E)А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.
23 Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука – мои сътрудници.
24 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (A)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (B)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.