Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
128 Много са ме притеснявали още от младини – нека каже Израил;
2 (A)много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
3 (B)По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
4 (C)Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
5 (D)Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
6 (E)Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач – шепата си;
8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
Песен на възлизане.
129 (F)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (G)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (H)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (I)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (J)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (K)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (L)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (M)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
6 (A)Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
3 (B)Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
4 (C)не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
5 (D)спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда ѝ употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
9 (E)Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
10 (F)Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
13 (G)намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
14 (H)в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
15 (I)Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан – без изцеление.
16 Ето шест неща, които Господ мрази – дори седем, които са гнусота за душата Му:
17 (J)очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
19 (K)лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
5 (A)Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.
2 По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.
3 (B)Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.
4 (C)Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света – нашата вяра.
5 (D)Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?
6 (E)Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) – не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е. Който свидетелствува, понеже Духът е истина.
7 (F)Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светии Дух; и Тия Тримата са Едно.
8 (G)И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.
9 (H)Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син.
10 (I)Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син.
11 А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син.
12 (J)Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот.
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (A)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (B)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (C)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (D)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.