Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
120 (A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (E)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (F)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (G)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (H)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (I)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (J)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (K)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (L)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (M)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (N)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (O)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
124 (P)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 (Q)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 (R)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 (S)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
Песен на възлизане.
125 (T)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“
3 (U)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 (V)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 (W)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (X)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (Y)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (Z)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Песен на възлизане.
127 (AA)Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 (AB)Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 (AC)Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза:
4 (AD)тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 (AE)Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
6 (AF)ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
4 Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
2 защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
3 Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;
4 (A)и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
5 Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй, – и тя ще те пази; обичай я, – и тя ще те варди.
7 (B)Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
8 (C)Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
9 (D)ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
10 (E)Слушай, синко, и приеми думите ми, – и ще ти се умножат годините на живота.
11 Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
12 Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
13 Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
14 (F)Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
15 остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
16 (G)защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
17 (H)защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
18 (I)Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
19 (J)А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
20 Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
21 да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
22 (K)защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
23 (L)От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
24 Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
25 (M)Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
26 (N)Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
27 (O)Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
28 (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
29 Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
7 Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога;
8 който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов,
9 (A)Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.
10 (B)В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове.
11 (C)Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.
12 (D)Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13 (E)Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15 (F)Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той – в Бога.
16 (G)И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него.
17 Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят.
18 В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.
19 Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.
20 (H)Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
21 (I)И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 (A)Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.