Book of Common Prayer
30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.
2 Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.
3 Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.
4 Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.
5 Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.
6 Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.
7 Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.
8 Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>
9 Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?
10 Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.
11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.
12 За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.
32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.
2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;
4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).
6 Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.
7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе <ще бъде> окото Ми.
9 Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито <челюсти> трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.
10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.
2 В седмия <месец>, на двадесет и първия <ден> от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:
2 Говори сега на управителя на Юда Зоровавел Салатииловия син, и на великия свещеник Исуса Иоседековия син, и на оцелелите люде, като кажеш:
3 Кой остава между вас, който е видял тоя дом в предишната му слава? А какъв го виждате сега? Не е ли такъв <дом> в очите ви като нищо?
4 Но ободри се сега, Зоровавелю, казва Господ: и ободри се, ти велики свещениче, Исусе сине Иоседеков; и ободрете се, всички люде на тая земя, казва Господ, и работете; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите.
5 Според думата на завета ми с вас, когато излязохте от Египет, Духът Ми ще пребъдва между вас; не бойте се.
6 Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, след малко, аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата.
7 Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на Силите.
8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.
9 Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната, казва Господ на Силите; и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите.
3 До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.
2 Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.
3 Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази <го> и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.
4 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели <дрехи> защото са достойни.
5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.
6 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
24 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма.
2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв <ще бъде> белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?
4 Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой;
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.
6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже <тия неща> трябва да станат; но това още не е свършекът.
7 Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
8 Но всичко това ще бъде< само> начало на страдания,
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12 Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
© 1995-2005 by Bibliata.com