Book of Common Prayer
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
19 До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
40 Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
28 Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:
29 така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми.
30 И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си
32 докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.
33 Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?
34 Где са боговете на Емат и Арфад {В изданието от 1940 г. Аршад, вероятно печатна грешка.}? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 Кои измежду всичките богове на <разните> страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми?
36 А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.
37 Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.
9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:
4 Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>
5 Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,
10 или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.
11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12 Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
22 В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.
28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
© 1995-2005 by Bibliata.com