Book of Common Prayer
95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,
9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
17 А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
54 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.
7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло <повалянето> на неприятелите ми.
51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
12 А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,
13 та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
14 Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,
15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както <виждате> днес.
16 Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.
17 Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;
18 Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.
19 Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.
20 От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш.
21 Той е с Когото <трябва> да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха.
22 Бащите ти слязоха в Египет <на брой> седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.
12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.
15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.
16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.
22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.
23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и <людете> дохождаха и се кръщаваха.
24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.
26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.
32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.
34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не< Му> дава Духа с мярка.
35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
© 1995-2005 by Bibliata.com