Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
128 Много са ме притеснявали още от младини – нека каже Израил;
2 (A)много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.
3 (B)По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
4 (C)Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.
5 (D)Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!
6 (E)Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,
7 с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач – шепата си;
8 и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!
Песен на възлизане.
129 (F)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (G)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (H)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (I)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (J)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (K)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (L)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (M)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
2 (A)Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, що извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!
2 (B)Пожелаят ниви – и вземат ги насила, къщи – и отнимат ги; обират човека и къщата му, мъжа и наследието му.
3 (C)Затова тъй казва Господ: ето, Аз замислям да напратя върху тоя род такова нещастие, което не ще смъкнете от врата си, и не ще ходите изправени; защото това време е зло.
4 (D)В оня ден ще кажат притча за вас, ще плачат горко и ще думат: „съвсем сме разорени! делът на моя народ е даден на други; как ще ми се върне? Нивите ни са вече на другородци раздадени“.
5 (E)Затова не ще имаш никого, който при измерване да хвърли жребие в събранието пред Господа.
6 Не пророкувайте, пророци; не им пророкувайте, за да ви не постигне безчестие.
7 (F)О, ти, който се наричаш Иаковов дом! Нима се смали Духът Господен? Такива ли са делата Му? Думите Ми не са ли благотворни за оногова, който постъпва справедливо?
8 Ала народът, който беше изпреди Мой, въстана като враг, и вие отнемате както горната, тъй и долната дреха на минаващите мирно, на ония, които се отвръщат от война.
9 Жените на Моя народ вие гоните от приятните им къщи; на децата им отнехте завинаги Моята украса.
10 (G)Станете и вървете си, защото тая страна не е място за почивка; поради мръсотия тя ще бъде разорена, и то – с люто разорение.
11 (H)Ако някой ветрогон измисли лъжа и каже: „ще ти проповядвам за вино и сикер“, той би бил угоден проповедник за тоя народ.
12 (I)Непременно ще те събера цял, Иакове, бездруго ще съединя остатките на Израиля, ще ги събера в едно като овци във Восор, като стадо в овча кошара; ще зашумят те от многолюдство.
13 (J)Пред тях ще тръгне стенобоец; те ще разбият прегради, ще влязат през порти и ще излязат през тях, и царят им ще тръгне пред тях, а тям начело – Господ.
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо с това съдържание:
26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.
27 (A)Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин.
28 (B)И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им
29 (C)и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови.
30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!
31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.
32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.
33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.
34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:
35 (D)ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.
18 (A)И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19 (B)Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22 (C)И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23 (D)и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24 След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 (E)Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
28 (F)Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29 (G)И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30 (H)а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
31 (I)Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32 Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33 Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.