Book of Common Prayer
Бог и Неговият народ
105 (A)Славословете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте между племената делата Му.
2 (B)Пейте Му, славословете Го;
говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (C)Търсете Господа и Неговата сила;
търсете лицето Му винаги.
5 (D)Помнете чудесните дела, които е извършил,
знаменията Му и отсъжданията на устата Му,
6 вие, потомци на слугата Му Авраам,
деца Яковови, Негови избрани.
7 (E)Той е Господ, нашият Бог,
Чийто съд е по цялата земя.
8 (F)Винаги помни завета Си;
словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 (G)което изговори на Авраам,
и клетвата, с която се закле на Исаак,
10 която утвърди на Яков за закон,
на Израил за вечен завет,
11 (H)като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя
за дял на наследството ви.
12 (I)Когато те бяха още малко на брой –
да!, – малко и пришълци в нея,
13 и се скитаха от народ в народ,
от едно царство в друго,
14 (J)Той не остави никой да им навреди,
дори заради тях изобличи царе,
15 като каза: Да не закачите помазаните Ми
и да не сторите зло на пророците Ми.
16 (K)После призова глад на земята,
строши всяка подпорка от хляб.
17 (L)Изпрати пред тях човека Йосиф,
който беше продаден като роб.
18 (M)Притиснаха краката му с окови;
душата му страдаше в притискането на желязото,
19 (N)докато дойде време да се изпълни думата му;
защото словото Господне го изпитваше.
20 (O)Царят прати и го развързаха –
управителят на племена, – и го освободиха.
21 (P)Постави го господар на дома си
и управител на целия си имот,
22 за да вързва първенците му по волята си
и да поучава старейшините му на мъдрост.
23 (Q)Тогава Израил дойде в Египет.
Да! Яков се пресели в Хамовата земя,
24 (R)където Господ умножи народа Си много
и ги направи по-силни от противниците им.
25 (S)Обърна сърцето им да мразят народа Му,
да постъпват коварно със слугите Му.
26 (T)Прати слугата Си Моисей
и Аарон, когото беше избрал,
27 (U)които извършиха сред тях знаменията Му
и чудесата Му в Хамовата земя.
28 (V)Той изпрати тъмнина и причини мрак,
дано не се възпротивят на думите Му [a].
29 (W)Превърна водите им в кръв
и изтреби рибите им.
30 (X)Земята им започна да гъмжи от жаби
чак до вътрешните стаи на царете им.
31 (Y)Той каза и дойдоха рояци мухи
и въшки по всичките им предели.
32 (Z)Даде им град вместо дъжд
и гръмотевици в земята им.
33 (AA)Порази също така лозята им и смокините им
и изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 (AB)Каза – и дойдоха скакалци
и безчислени гъсеници,
35 които изпоядоха цялата трева по земята им
и изядоха плода на нивите им.
36 (AC)Порази и всички първородни в земята им,
първородния на силата на всички тях.
37 (AD)И изведе народа Си със сребро и злато;
и нямаше нито един между племената им,
който се спъваше по пътя.
38 (AE)Развесели се Египет, когато си излязоха;
защото страх от тях го беше нападнал.
39 (AF)Разпростря облак да ги покрива
и огън да им свети нощем.
40 (AG)Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци
и с небесен хляб ги насити.
41 (AH)Разцепи скалата и бликнаха води,
потекоха в безводните места като река.
42 (AI)Защото си припомни Своето свято обещание
към слугата Си Авраам.
43 Така изведе народа Си с веселие,
избраните Си – с пеене.
44 (AJ)Даде им земите на народите;
и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,
45 (AK)за да пазят Неговите наредби
и да изпълняват законите Му. Алилуя.
8 (A)Затръбете с рог в Гавая,
с тръба в Рама;
дайте тревога във Вет-авен –
след тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен;
обявих между Израилевите племена онова,
което непременно ще стане.
10 (B)Понеже Юдовите първенци станаха като онези,
които преместват межди,
затова ще излея гнева Си върху тях.
11 (C)Ефрем е в утеснение, съкрушен чрез съд,
защото помисли за добре да следва суетните идоли;
12 и Аз бях като молец за Ефрем
и като червей – за Юдовия дом.
13 (D)Когато Ефрем видя, че боледува,
и Юда видя раната си,
Ефрем отиде при асириеца
и прати до цар Ярив;
но той не може да ви изцели,
нито да излекува раната ви.
14 (E)Защото Аз ще бъда като лъв на Ефрем
и като млад лъв – на Юдовия дом.
Аз, да! Аз ще разкъсам и ще си отида;
ще отнеса и няма да има кой да ви отърве.
15 (F)Ще си отида, ще се върна на мястото Си,
докато признаят грешката си и потърсят лицето Ми;
в скръбта си ще Ме търсят усърдно, като кажат:
Призив към покаяние
6 (G)Елате, да се върнем при Господа;
защото Той разкъса и Той ще ни изцели,
порази и ще превърже раната ни.
2 (H)След два дни ще ни съживи,
на третия ден ще ни въздигне;
и ще живеем пред Него.
3 (I)Да! Нека познаем Господа, нека се стремим да Го познаваме;
Той ще се появи сигурно, както зората,
и ще дойде при нас, както дъждът,
както пролетният дъжд, който напоява земята.
4 (J)Какво да ти сторя, Ефреме?
Какво да ти сторя, Юдо?
Защото добротата ви е като утринния облак
и като росата, която рано изчезва.
5 (K)Затова ги изсякох чрез пророците,
убих ги с думите на устата Си;
и присъдите Ми се явяват като светлината.
6 (L)Защото милост искам, а не жертва,
и познаване на Бога – повече от всеизгаряния.
Залавянето на Павел
27 (A)И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:
28 (B)О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
29 (C)(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
30 (D)И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.
32 (E)И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
33 (F)Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
34 А в навалицата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,
36 (G)защото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!
Исус и съботата
6 (A)И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 (B)А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 (C)Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 (D)как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 (E)И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.