Book of Common Prayer
Зов за помощ в беда
70 (A)За първия певец, Давидов псалом, за спомен[a].
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 (B)Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 (C)Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 (D)А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Господи, да не се забавиш.
Молитва на преклонни години
71 (E)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (F)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (G)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (H)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (I)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (J)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (K)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (L)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (M)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (N)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (O)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (P)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (Q)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (R)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[b] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (S)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (T)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (U)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (V)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (W)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Молитва за избавление на народа
74 (A)Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.
Прослава на мъдростта; тя е непостижима за човека
28 Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се плави.
2 Желязото се взима от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5 Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11 и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12 (A)Но мъдростта – къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13 (B)Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14 (C)Бездната казва: Не е в мен;
и морето казва: Не е у мене.
15 (D)Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ,
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски няма да се сравни с нея;
няма да се оцени тя с чисто злато.
20 (E)И така, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума? –
21 Понеже е скрита от очите на всички живи същества
и утаена от въздушните птици.
22 (F)Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 (G)понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25 (H)за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 (I)тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28 (J)и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост;
и отдалечаване от злото – това е разум.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 (A)внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
30 (B)и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31 (C)А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
34 (D)И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
37 (E)Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[a], се уплашиха;
39 (F)и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
40 (G)А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Исус Христос говори за Своята смърт
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.
28 (A)Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.
29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.
30 (B)Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31 (C)Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 (D)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 (E)А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.
34 (F)Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?
35 (G)Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 (H)Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.