Book of Common Prayer
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[a], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (A)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (B)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (C)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (D)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (E)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (F)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (G)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (H)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (I)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (J)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (K)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (L)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (M)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (N)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
Бог е най-великият Цар
47 (A)За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.
2 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар е над цялата земя.
3 (C)Покори племена под нас
и народи под краката ни.
4 (D)Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби. (Села.)
5 (E)Възлезе Бог с възклицание,
Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.
7 (F)Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.
8 (G)Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.
9 (H)Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.
Божият град Сион
48 (I)Псаломска песенза Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 (J)Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 (K)Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.
5 Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.
6 (L)Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 (M)С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 (N)Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди. (Села.)
9 (O)Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.
10 (P)Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.
12 Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.
14 (Q)Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (A)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (B)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (C)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (D)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (E)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (F)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (G)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (H)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (I)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (J)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (K)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (L)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (M)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (N)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Павел и Варнава в Икония
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 (A)Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5 (B)И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 (C)те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8 (D)А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
9 (E)Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 (F)каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
11 (G)А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13 (H)И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 (I)Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
15 (J)О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 (K)Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 (L)макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
31 (A)Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
33 (B)Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.
34 (C)Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“?
35 Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,
36 (D)то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?
37 (E)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38 (F)но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.
39 (G)Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им.
40 (H)И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там.
41 (I)И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина.
42 (J)И там мнозина повярваха в Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.