Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог
144 (A)Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!
Възхвала на Създателя
104 (A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 (F)Покрил си я с морето[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
13 (J)Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
14 (K)правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
15 (L)и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
16 (M)Великолепните[b] дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
19 (N)Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 (O)Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 (P)Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
23 (Q)Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
24 (R)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (S)Там плават корабите;
там е и чудовището[c], което си създал да играе в него.
27 (T)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (U)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (V)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (W)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (X)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (Y)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (Z)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (A)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (B)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (C)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (D)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (E)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (F)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (G)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (H)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (I)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (J)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (K)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
10 (A)А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи.
11 (B)И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.
13 (C)Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим.
14 (D)И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (E)А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните;
16 (F)защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.
17 (G)И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.
18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
Проповедта на Савел в Дамаск
19 (H)А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 (A)И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си.
44 (B)Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 (C)Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.
46 (D)Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
47 (E)Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.
48 (F)Аз съм хлябът на живота.
49 (G)Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.
50 (H)Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 (I)Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.