Book of Common Prayer
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
(Давидова хвала.)
144 (A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
10 Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
104 (A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –
14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“
16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.
26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
3 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 (A)да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 (B)Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13 (C)Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
21 (D)които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 (E)защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
10 А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
11 (A)А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,
12 и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.
13 (B)Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим;
14 той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.
15 (C)Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.
16 И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.
17 Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19 а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42 (A)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 (B)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 (C)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (D)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.