Book of Common Prayer
88 (A)Учение на Етама Езрахита.
2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
7 (D)Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
8 (E)Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, –
9 (F)Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 (G)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 (H)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (I)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
92 (J)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
3 Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
4 (K)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
5 (L)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
9 (A)Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща и каза:
2 (B)внушете на всички сихемски жители: кое е по-добро за вас, да ви владеят всички седемдесет синове Иероваалови, или да ви владее един? и спомнете си, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 Вуйките му внушиха на жителите сихемски всички тия думи за него; и сърцето на тия жители се склони към Авимелеха, понеже си казваха: той е наш брат.
4 (C)И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
5 (D)И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.
6 (E)Тогава се събраха всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха та поставиха за цар Авимелеха при дъба, що е близо до Сихем.
7 (F)Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
8 (G)Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
9 Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
10 Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
11 Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
12 И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
13 (H)Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
14 Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
15 (I)Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
16 И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
19 Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
20 ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
21 И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (A)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (B)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (C)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (D)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (E)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (F)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (G)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
2 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.
2 Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.
3 И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.
4 Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.
5 Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.
6 Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.
7 Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.
8 Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.
9 А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца
10 и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.
11 Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.