Book of Common Prayer
Зов за помощ в беда
70 (A)За първия певец, Давидов псалом, за спомен[a].
Боже, побързай да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
2 (B)Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.
3 (C)Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.
5 (D)А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Господи, да не се забавиш.
Молитва на преклонни години
71 (E)На Тебе, Господи, уповавам;
да не се посрамя никога.
2 (F)Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3 (G)Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 (H)Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.
5 (I)Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.
6 (J)Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 (K)Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.
8 (L)Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.
9 (M)Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 (N)защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си
11 и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.
12 (O)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 (P)Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.
15 (Q)Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа Йехова.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 (R)Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата[b] Ти на бъдещия род,
Твоята мощ – на всички бъдещи поколения.
19 (S)Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 (T)Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.
22 (U)И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,
23 (V)ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.
24 (W)Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам – защото се смутиха – онези, които искат зло за мене.
Молитва за избавление на народа
74 (A)Асафово поучение.
Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 (B)Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето[a], което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 (C)Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.
5 Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;
6 (D)и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 (E)Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.
8 (F)Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.
9 (G)Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.
10 Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?
11 (H)Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.
12 (I)А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.
13 (J)Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 (K)Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.
15 (L)Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.
16 (M)Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 (N)Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.
18 (O)Помни това, че врагът е укорил Господа
и че безумни хора са похулили Твоето име.
19 (P)Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота[b] на Твоите немотни.
20 (Q)Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.
22 (R)Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.
4 В това време съдия над Израил беше пророчицата Девора, Лафидотовата жена.
5 (A)Тя живееше под Деворината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните ходеха при нея за съд.
6 (B)Тя прати да повикат Варак, Авиноамовия син, от Кадис Нефталимов и му каза: Не заповяда ли Господ, Израилевият Бог: Иди, оттегли се на хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от Нефталимовите и Завулоновите синове;
7 (C)и Аз ще доведа при тебе, при реката Кисон, Сисара, военачалник на Явиновата войска, с колесниците и множеството му, и ще ти го предам?
8 А Варак ѝ отговори: Ако дойдеш и ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.
9 (D)А тя каза: Непременно ще дойда с тебе; но славата няма да е за тебе в похода, на който отиваш, защото Господ ще предаде Сисара в ръката на жена. И така, Девора отиде с Варак в Кадис.
10 (E)Варак свика Завулоновите и Нефталимовите воини в Кадис и след него тръгнаха десет хиляди мъже. Девора също отиде с него.
11 (F)А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, се беше отделил от кенейците и беше издигнал шатрата си до дъба при Саанаим в близост до Кадис.
12 Известиха на Сисара, че Варак, Авиноамовият син, се е изкачил на хълма Тавор.
13 Затова Сисара свика от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си железни колесници, деветстотин на брой, и цялата войска, която беше с него.
14 (G)Тогава Девора каза на Варак: Върви, защото това е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? Варак слезе от хълма Тавор заедно с десетте хиляди мъже с него.
15 (H)И Господ разгроми Сисара с острието на меча пред Варак, разби всичките му колесници и цялата му войска. Самият Сисара слезе от колесницата си и побегна пеш.
16 А Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна под острието на меча. Нито един не оцеля.
17 Сисара избяга пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер, тъй като имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.
18 Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мене; не бой се. И когато отиде с нея в шатрата, тя го покри с черга.
19 (I)А той я помоли: Дай ми, моля те, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мях с мляко и му даде да пие; и пак го покри.
20 Сисара ѝ каза: Застани при входа на шатъра и ако дойде някой и те попита: Има ли някой тук?, кажи: Няма.
21 (J)Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и чук и като отиде тихо при него, заби кола в слепоочието му, така че колът се заби чак в земята; а той, както беше уморен и спеше дълбоко, умря.
22 И така, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато Варак се отби при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола, забит в слепоочието му.
23 (K)Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.
15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:
16 (A)Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.
17 (B)Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.
18 (C)Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.
20 (D)Защото е писано в книгата на Псалмите:
„Жилището му да запустее
и да няма кой да живее в него“;
и:
„Друг нека вземе чина му.“
21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,
22 (E)като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.
24 (F)И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,
25 (G)да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.
55 (A)Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха;
56 (B)сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 (C)И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.
58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница
60 (D)и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
63 (E)Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.
66 (F)А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.