Book of Common Prayer
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[a], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (A)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (B)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (C)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (D)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (E)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (F)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (G)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (H)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (I)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (J)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (K)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (L)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (M)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (N)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
Бог е най-великият Цар
47 (A)За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.
2 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар е над цялата земя.
3 (C)Покори племена под нас
и народи под краката ни.
4 (D)Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби. (Села.)
5 (E)Възлезе Бог с възклицание,
Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.
7 (F)Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.
8 (G)Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.
9 (H)Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.
Божият град Сион
48 (I)Псаломска песенза Кореевите синове.
Велик е Господ; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.
2 (J)Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 (K)Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.
5 Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.
6 (L)Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.
7 (M)С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 (N)Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на Господа на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди. (Села.)
9 (O)Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.
10 (P)Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.
12 Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;
13 обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.
14 (Q)Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.
Завладяване на Гай
8 (A)След това Господ каза на Исус: Не бой се, нито се ужасявай! Вземи със себе си всичките военни мъже, стани и се изкачи в Гай. Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му;
2 (B)и да сториш на Гай и царя му, както стори на Йерихон и царя му; само че ще вземете за себе си плячката и добитъка. Постави против града засада от задната му страна.
3 Тогава Исус тръгна с всичките военни мъже, за да отиде в Гай. Той избра тридесет хиляди мъже, силни и храбри, изпрати ги през нощта
4 (C)и им заповяда: Внимавайте, поставете засада против града от задната му страна. Не се отдалечавайте много от града и бъдете готови,
5 (D)а аз и всички хора, които с мене, ще се приближим до града. И когато гайците излязат против нас, както преди, тогава ние ще побегнем от тях.
6 Те ще тръгнат след нас, докато ги отдалечим от града; защото ще си кажат: Те бягат от нас, както преди; и ние ще побегнем от тях.
7 Тогава вие ще вдигнете засадата и ще превземете града; защото Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.
8 (E)След като превземете града, запалете го, направете, както Господ ви заповяда; ето, заповядах ви.
9 И така, Исус ги изпрати; и те се скриха в засада. Установиха се между Ветил и Гай на запад от Гай; а Исус остана през онази нощ с народа.
10 Исус, като стана рано на сутринта и прегледа народа, застана с Израилевите старейшини отпред и тръгнаха към Гай.
11 (F)И всичките военни мъже, които бяха с него, се приближиха до града и разположиха стан на север от Гай. Между тях и Гай имаше долина.
12 Исус взе около пет хиляди мъже и постави засада между Ветил и Гай на запад от града.
13 След като строиха народа – цялото войнство, което беше на север от града, както и засадата на запад от града, – Исус отиде през онази нощ в долината.
14 (G)А гайският цар, като видя това, побърза, той и неговите хора, мъжете на града, и станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израил. Царят обаче не знаеше, че има засада против него зад града.
15 (H)А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побегнаха по пътя за пустинята.
16 И всичките гайци бяха свикани, за да ги гонят. Като гонеха Исус, гайците се отдалечиха от града.
17 Така в Гай и Ветил не остана никой. Всички излязоха след Израил; те оставиха града отворен и преследваха Израил.
18 Тогава Господ каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш, защото ще предам града в ръката ти. И така, Исус простря към града копието, което държеше в ръката си.
19 И щом протегна ръката си, засадата се вдигна бързо от мястото си, нахлуха внезапно в града, превзеха го и побързаха да го запалят.
20 А когато гайските мъже погледнаха назад, видяха, че от града се издига дим към небето; и нямаха къде да бягат – нито напред, нито назад, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна назад против преследвачите си.
21 А Исус и целият Израил, като видяха, че хората от засадата бяха превзели града и че оттам се издига дим, се обърнаха назад и поразиха гайските мъже.
22 (I)Другите също излязоха от града против гайците; и така, те се намериха между израилтяните, които бяха от двете им страни; и израилтяните поразиха гайците така, че не оставиха никого жив или да избяга.
Да не съдим другите
14 (A)Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.
2 (B)Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 (C)Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 (D)Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 (E)Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 (F)Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 (G)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (H)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (I)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (J)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (K)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
Залавянето на Исус
47 (A)И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.
48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 (B)И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна.
50 (C)А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха.
51 (D)И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му.
52 (E)Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат.
53 (F)Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 (G)Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?
55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.
56 (H)Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.