Book of Common Prayer
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
67 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 (F)Да се дигне Бог[a], и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 (G)Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 (H)А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 (I)Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 (J)Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 (K)Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
8 (L)Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
9 (M)земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 (N)Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 (O)Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато;
15 (P)когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 (Q)защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 (R)Божиите колесници са безброй – хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 (S)Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 (T)Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 (U)Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
24 (V)за да потопиш ти ногата си, и твоите псета – езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 (W)отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата – девици с тимпани:
27 (X)„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“
28 Там беше Вениамин малкият – техен княз; князете Иудини – техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 (Y)Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо – всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 (Z)Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 (AA)Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 (B)Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 (C)Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (D)Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
26 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
27 (A)докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.
28 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;
29 (B)в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,
30 (C)няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;
31 децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;
32 а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;
33 (D)синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;
34 (E)според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.
35 Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.
36 И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,
37 (F)ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;
38 (G)само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.
39 Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.
40 (H)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.
41 Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;
42 не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;
43 защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.
44 (I)Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.
45 (J)Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).
15 (A)А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7 (B)След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8 (C)и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9 (D)и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10 (E)Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11 (F)Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
49 Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
50 (A)С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!
51 (B)Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а – раздяла;
52 защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;
53 (C)баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
54 (D)Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;
55 а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.
56 Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.