Book of Common Prayer

88 ^(A)Учение на Етама Езрахита.

^2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.

³ Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:

^4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:

⁵ ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“

⁶ И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.

^7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?

⁸ Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.

^9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.

^10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹¹ Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си

^12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.

¹³ Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.

¹⁴ Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!

^15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.

¹⁶ Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,

¹⁷ за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,

^18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.

^19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.

²⁰ Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.

^21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.

^22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.

^23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.

²⁴ Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.

²⁵ И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.

^26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.

^27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.

^28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,

²⁹ навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.

^30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.

³¹ Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;

³² ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;

^33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;

³⁴ но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.

^35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.

³⁶ Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?

^37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,

^38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“

³⁹ Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;

^40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;

^41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.

^42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.

⁴³ Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;

⁴⁴ Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;

⁴⁵ отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;

⁴⁶ съкрати дните на младините му и го покри със срам.

^47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?

⁴⁸ Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.

^49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?

^50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.

⁵¹ Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;

⁵² спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.

⁵³ Благословен Господ навеки! Амин, амин.

91 Псалом. Песен за съботния ден.

^2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,

^3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,

⁴ на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.

⁵ Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.

^6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!

^7 (D)Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.

^8 (E)Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, –

^9 (F)Ти, Господи, си висок навеки!

¹⁰ Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;

^11 (G)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;

¹² и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.

^13 (H)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.

¹⁴ Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;

^15 (I)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,

¹⁶ за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.

(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)

92 ^(J)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

² Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.

³ Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.

^4 (K)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.

^5 (L)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.

13 ^(A)След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.

² И рече Господ на Моисея, думайки:

^3 (B)прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.

²¹ Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

^22 (A)Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат;

^23 (B)и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;

^24 (C)и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;

²⁵ те нарекоха това място долина Есхол^[a], поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

²⁶ И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.

^27 (D)И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;

^28 (E)и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете ѝ;

²⁹ но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;

^30 (F)Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

^25 (A)Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.

^26 (B)И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?

^27 (C)и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?

^28 (D)Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;

^29 (E)а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

3 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?

^2 (F)Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.

^3 (G)Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?

^4 (H)Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.

⁵ Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?

^6 (I)Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?

⁷ Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?

^8 (J)Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.

^21 (A)Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?

²² Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

²³ Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.

²⁴ Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;

²⁵ а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;

²⁶ тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.

²⁷ А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

²⁸ Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария^[a], и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;

²⁹ тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;

³⁰ но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

³¹ Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.

³² Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;

³³ не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

³⁴ И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

³⁵ Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.