Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82 Песен. Псалом Асафов.
2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.
14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
24 Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.
25 (A)И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
26 Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
27 Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28 (B)В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
29 Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
30 Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.
31 (C)И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.
32 Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.
33 (D)Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.
34 И нарекоха това място: Киброт-Хатаава[a], защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
35 (E)От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.
28 (A)А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,
29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
2 (B)И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
4 (C)Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
5 (D)Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
6 (E)Който ще въздаде всекиму според делата му:
7 (F)живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
8 (G)ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
11 (H)защото Бог не гледа на лице.
18 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2 (A)И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4 (B)и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6 (C)а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7 (D)Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8 (E)Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9 (F)и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.