Book of Common Prayer

Псалом Асафов.

78 ^(A)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;

^2 (B)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;

^3 (C)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.

^4 (D)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.

^5 (E)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?

^6 (F)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,

⁷ защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.

^8 (G)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.

⁹ Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!

^10 (H)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.

^11 (I)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.

^12 (J)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.

^13 (K)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.

11 ^(A)Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.

^2 (B)И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.

^3 (C)И нарекоха това място: Тавера^[a], защото между тях бе пламнал огън Господен.

^4 (D)Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?

⁵ помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

^6 (E)а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.

^7 (F)А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.

⁸ Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.

^9 (G)И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.

¹⁰ Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.

¹¹ И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?

^12 (H)Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?

¹³ Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.

^14 (I)Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.

^15 (J)Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.

^16 (K)И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.

^17 (L)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.

^18 (M)А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):

¹⁹ ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,

^20 (N)но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?

^21 (O)И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!

^22 (P)нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?

^23 (Q)И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.

^16 (A)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.

^17 (B)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.

¹⁸ Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;

¹⁹ тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.

^20 (C)Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.

^21 (D)Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;

²² наричайки себе си мъдри, те обезумяха,

^23 (E)и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –

²⁴ затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;

²⁵ те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.

^22 (A)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,

²³ и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

²⁴ А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма^[a]?

²⁵ Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?

²⁶ Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;

²⁷ но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир^[b]; вземи го и дай им за Мене и за себе си.