Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
11 (A)Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 (B)Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 (C)ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 (D)И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 (E)Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
5 (A)И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
2 (B)Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
3 Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
5 (C)а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
6 (D)Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
7 Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
8 Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
9 (E)Малко квас заквася цялото тесто.
10 Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, – който и да е той, – ще претърпи осъда.
11 (F)А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
12 О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
13 (G)Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
14 (H)Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно във: възлюби ближния си като себе си.
15 Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
16 (A)Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
2 (B)А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
3 а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
4 (C)Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.
5 (D)Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
6 (E)Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
7 А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
8 Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
9 Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
10 Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
12 Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.