Book of Common Prayer
1-2 (A)(B)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (C)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (D)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (E)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (F)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (G)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (H)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (I)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (J)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (K)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (L)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (M)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (N)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (O)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (P)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (Q)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (R)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (S)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (T)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (U)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (V)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (W)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (X)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (Y)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (Z)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (AA)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (AB)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (AC)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (AD)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (AE)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
64 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 (A)Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
3 (B)Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
7 (C)Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 (D)Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 (E)Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 (F)увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
Началнику на хора. Песен.
65 Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 (G)Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 (H)Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 (I)Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 (J)Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 (K)Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 (L)постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 (M)Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
7 (A)Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.
2 (B)По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 (C)Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.
5 (D)По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.
9 (E)Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 (F)защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 (G)Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 (H)В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21 (A)И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22 И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24 (B)А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25 Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26 А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27 Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.