Book of Common Prayer
50 Началнику на хора. Псалом Давидов,
2 (A)когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 (B)Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 (C)защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 (D)Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 (E)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (F)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (G)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (H)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (I)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (J)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 (K)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (L)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (M)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (N)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (O)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (P)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
59 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
2 (A)когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 (B)Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 (C)Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 (D)Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 (E)Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 (F)Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (G)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (H)С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
1-2 (I)Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 (J)от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 (K)защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
5 (L)Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 (M)Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 (N)да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 (O)И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.
3 (B)Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.
4 Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:
5 (C)що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?
6 Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;
7 (D)поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
8 овци и волове всички, а също и зверовете полски,
9 птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.
10 Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
3 (A)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 (B)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (C)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (D)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.
17 (A)И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19 (B)защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20 (C)Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22 (D)И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
4 (E)Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2 И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3 а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
3 О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2 (A)Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?
3 (B)Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6 (C)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (D)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (E)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (F)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (G)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (H)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (I)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (J)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
13 (A)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (B)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.