Book of Common Prayer

Псалом на Асафа.

49 ^(A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.

^2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;

^3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.

^4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:

^5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.

⁶ И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.

^7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.

⁸ Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;

^9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,

¹⁰ защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;

¹¹ познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.

^12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.

¹³ Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?

^14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,

^15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

^16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,

^17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?

^18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;

^19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;

²⁰ седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;

^21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).

²² Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.

^23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,

^2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?

Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.

^4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;

^5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.

⁶ Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.

⁷ На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.

⁸ С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,

^9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

3 ^(A)Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

² време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

³ време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

^4 (B)време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

⁵ време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

⁶ време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

^7 (C)време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

⁸ време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

⁹ Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

¹⁰ Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

^11 (D)Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

^12 (E)Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

^13 (F)И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,

^14 (G)Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

^15 (H)Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.

¹¹ А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.

^12 (A)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.

¹³ Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

^14 (B)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?

¹⁵ Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;

^16 (C)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

^17 (D)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!

¹⁸ Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:

^19 (E)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,

^20 (F)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

^21 (G)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

14 ^(A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

² и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

^3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

⁴ понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.

⁵ И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

⁶ А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

⁷ затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.

⁸ А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁹ И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.

¹⁰ И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.

¹¹ И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹² А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.