Book of Common Prayer
Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
1-2 (A)(B) Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 (C)Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 (D)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 (E)Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10 (F)прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 (G)Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 (H)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
Песен. Псалом. От Кореевите синове.
1-2 (A)Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 (B)Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.
4 (C)В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 (D)видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 (E)страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 (F)с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 (H)защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (I)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (J)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (K)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (L)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (M)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (N)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (O)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (P)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (Q)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (R)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (S)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, –
21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, – като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета!
24 (A)Не е във властта на човека и това благо – да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26 (B)Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
18 (A)Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19 (B)Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
20 (C)А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
21 (D)След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24 И прославяха Бога за мене.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (E)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (F)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (G)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (H)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (I)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
10 (J)като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
53 И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.
54 (A)А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?
55 (B)Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?
57 (C)И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.
58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.