Book of Common Prayer
Блажен е милосърдният
41 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
3 Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
5 Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
6 Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
7 И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
8 Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
9 „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
10 (B)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
11 Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
12 Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
13 но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
14 (C)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!
Възмездие за нечестивия
52 За първия певец. Поучение на Давид, 2 (A)[a] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.
3 [b] Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.
4 (B)Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.
5 (C)Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.
6 Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.
7 (D)Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.
8 А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:
9 „Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“
10 (E)Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.
11 Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
Суетата на насладите
2 Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета. 2 Отсъдих за смеха: „глупост“, а за веселието – „Какво ти носи?“ 3 Реших в сърцето си да усладя плътта си с вино и макар сърцето ми да ходеше след мъдростта, реших да се предам и на глупостта, докато вникна кое е добро за хората, какво би трябвало да вършат те под небето през преброените дни на живота си.
Суетата на богатството и труда
4 (A)Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, 5 оградих се с райски градини и ги залесих с всякакви овощни дървета. 6 Съградих водоеми да напояват райските градини, в които растат дървета. 7 Сдобих се със слуги и слугини и прибавих слугите, родени в моя дом; аз имах едър и дребен добитък повече от всички, живели преди мен в Йерусалим. 8 (B)Натрупах сребро и злато, а също скъпоценности от разни земни царе и земи, отбрах си певци и певици, както и разкоши, услаждащи човека – многобройни жени. 9 И се възвеличих, и забогатях повече от всички, които властваха преди мен в Йерусалим. Но въпреки това аз запазих мъдростта си. 10 Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове? 11 Но ето обърнах се, огледах всичко, извършено от моите ръце, и моя труд, с който бях се трудил, за да го постигна. И ето – всичко е суета и гонене на вятър и няма полза от нищо под слънцето.
Суетата на мъдростта и глупостта на труда и радостта
12 Обърнах се, за да разгледам мъдростта наред с безумието и глупостта. Кой ли може да извърши нещо след царя освен извършеното вече? 13 Тогава аз разбрах, че мъдростта стои над глупостта, тъй както светлината превъзхожда тъмнината. 14 (C)Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях. 15 И аз размислих в сърцето си: щом и мен съдбата на глупеца ще постигне, защо съм станал толкова премъдър? Затуй си казах пак в сърцето – и това е суета.
Поздрав и благослов
1 (A)Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите, 2 и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия: 3 благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос, 4 (B)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец. 5 Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.
Благовестието е само едно
6 (C)Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие. 7 А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие. 8 Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде! 9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!
Призоваване на Павел за апостол
10 (D)У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга. 11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело, 12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос. 13 (E)Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах. 14 И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци. 15 (F)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи 16 (G)да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого, 17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер
44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.
Притча за мрежата
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“
51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.