Book of Common Prayer
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 (M)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 (N)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 (O)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 (P)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 (Q)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 (R)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 (S)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26 (T)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 (U)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 (V)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 (W)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 (X)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 (Y)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 (Z)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 (AA)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37 (AB)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (AC)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (AD)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
4 (A)И върна се оня Ангел, който говори с мене, и ме разбуди, както разбуждат човека от сън.
2 (B)И ми рече той: какво виждаш? И отговорих: виждам, ето, светилник цял от злато и чашки за елей върху му, и седем кандилца на него, и по седем цеви на кандило, които са върху му;
3 (C)и две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.
4 И отговорих и рекох на Ангела, който говореше с мене: какво е това, господине мой?
5 И Ангелът, който говореше с мене, отговори и ми рече: не знаеш ли, какво е това? И рекох: не зная, господине мой.
6 (D)Тогава той отговори и ми рече тъй: това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: не с воинство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот.
7 (E)Коя си ти, планино голяма, пред Зоровавеля? ти си равнина, и ще изнесе той краеъгълния камък при шумни викове: „благодат, благодат върху него!“
8 И биде към мене слово Господне:
9 (F)ръцете на Зоровавеля туриха основата на тоя Дом; неговите ръце ще го и свършат, и ще познаеш, че Господ Саваот ме е пратил при вас.
10 (G)Защото кой може да смята тоя ден за маловажен, когато радостно гледат на строителния отвее в ръцете на Зоровавеля ония седем, – това са очите на Господа, – които обхващат с поглед цяла земя?
11 (H)Тогава отговорих и му рекох: що значат ония две маслини отдясно на светилника и отляво нему?
12 И пак почнах да говоря и му рекох: що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички изливат от себе си злато?
13 И ми рече той: не знаеш ли, що е това? Отговорих: не зная, господине мой.
14 (I)И рече той: това са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя.
17 Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
18 бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
19 (A)дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
20 Но вие не тъй познахте Христа,
21 щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
22 (B)да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23 (C)да се обновите с духа на своя ум
24 (D)и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
25 (E)Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.
26 (F)Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;
27 (G)нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а подобре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
29 (H)Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.
30 (I)И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.
31 Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;
32 (J)но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.
9 (A)Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
2 (B)И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
3 Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
4 А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
5 (C)Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
7 И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
8 А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.