Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 (B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 (C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
79 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
2 (A)Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
3 (B)Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
4 (C)Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
6 (D)Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
7 (E)направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
9 (F)Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
10 очисти за нея място, закрепи корените ѝ, и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии;
12 (G)тя пусна клони до морето и младочки до реката.
13 (H)Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
14 (I)Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
35 (A)Ако брат ти осиромашее и изнемогне при тебе, подкрепи го, бил той пришълец или преселенец, та да живее при тебе.
36 (B)Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; (Аз съм Господ) нека брат ти живее при тебе.
37 Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба.
38 (C)Аз съм Господ, Бог ваш. Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя и да бъда ваш Бог.
39 (D)Кога осиромашее у тебе брат ти, и ти се продаде, не го товари с робска работа:
40 (E)той трябва да ти бъде като наемник, като преселенец; нека ти работи до юбилейната година,
41 (F)а тогава нека си отиде от тебе, той сам и децата му с него, и да се върне между племето си и влезе пак във владението на бащите си, –
42 защото те са Мои роби, които Аз изведох из Египетската земя: те не бива да се продават, както се продават роби;
43 (G)не бъди му жесток господар и бой се от твоя Бог.
44 (H)А за да имаш свой роб и своя робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви;
45 тъй също и от децата на преселенците, заселени между вас, можете да купувате, и колкото се родят в земята ви от техния род, който е у вас, и те могат да бъдат ваша собственост;
46 можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.
47 (I)Ако твоят пришълец или твоят преселенец се замогне, а брат ти пред него осиромашее и се продаде на пришълеца, заселен при тебе, или някому от племето на пришълеца,
48 то след продажбата той може да бъде откупен: някой от братята му трябва да го откупи,
49 или стрико му или стриков му син трябва да го откупи, или който и да е от сродниците му, от племето му, да го откупи, или сам той, ако се замогне, да се откупи.
50 И да се разплати с купувача си, смятайки от годината, когато се е продал, до юбилейната година, и да върне среброто, за което се е продал според броя на годините, като се смята, че е бил у него временен наемник;
51 и ако остават още много години, то съразмерно с тях да върне за своя откуп среброто, за което е бил купен;
52 ако ли остават малко години до юбилейната година, да пресметне и съразмерно с годините да върне за своя откуп.
53 През всички години той да бъде при него като наемник; той не бива да му бъде жесток господар пред твоите очи.
54 Ако пък се не откупи по тоя начин, то в юбилейната година да излезе сам той и децата му с него,
55 (J)защото синовете Израилеви са Мои роби; те са Мои роби, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.
9 (A)Затова и ние от деня, когато чухме това, не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране,
10 (B)та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването Бога,
11 (C)като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост,
12 (D)като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината,
13 (E)избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син,
14 (F)в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете,
13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.
2 И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.
3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
4 и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6 А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
8 Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!
10 И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?
11 А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;
12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;
13 затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
15 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.