Book of Common Prayer
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;
13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.
22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
20 И като очисти светилището, скинията на събранието и жертвеника (и като очисти свещениците), да доведе живия козел,
21 да възложи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, да изповяда над него всички беззакония на синовете Израилеви, всичките им престъпления и всичките им грехове, и да ги сложи върху главата на козела, па да го изпрати с нарочен човек в пустинята;
22 (A)и козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в непроходна земя; тъй да пусне козела в пустинята.
23 Тогава Аарон да влезе в скинията на събранието, да съблече ленените одежди, които бе облякъл при влизането си в светилището, и там да ги остави,
24 и да измие тялото си с вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да извърши всесъжение за себе си и всесъжение за народа, и да очисти себе си (дома си) и народа (и свещениците);
25 тлъстината пък от жертвата за грях да изгори с дим върху жертвеника.
26 А оня, който е отвеждал козела за отпущане, да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.
27 (B)А телеца за грях и козела за грях, чиято кръв бе внесена за очистяне в светилището, да ги изнесат вън от стана, и да изгорят на огъня кожите им, месото им и нечистотата им;
28 който ги изгори, да изпере дрехите си и да измие тялото си с вода, и тогава може да влезе в стана.
29 (C)И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас,
30 защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне;
31 това е събота – почивка за вас: смирявайте душите си: това е вечна наредба.
32 А очистянето да извършва оня свещеник, който ще бъде помазан и посветен да свещенодействува вместо баща си: той да облече ленени одежди, одежди свещени,
33 да очисти святая святих и скинията на събранието, жертвеника да очисти, и свещениците и целия събран народ да очисти.
34 (D)Това да бъде за вас вечна наредба: да се извършва очистяне над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината. И Аарон направи тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.
5 (A)А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише,
2 (B)защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя.
3 (C)Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болни постигат трудна жена, и няма да избягнат.
4 А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец.
5 (D)Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината.
6 (E)И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени.
7 Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват.
8 (F)Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,
9 (G)защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа,
10 (H)Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.
11 Поради това увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите.
7 А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8 прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
9 (A)А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11 насъщния ни хляб дай ни днес;
12 и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13 и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14 (B)Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15 ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.