Book of Common Prayer
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
(Алилуия.)
149 (H)Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 (I)Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 (J)защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 (K)Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
6 (L)Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 (M)за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни,
9 (N)да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
(Алилуия.)
150 (O)Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
3 (P)Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4 (Q)Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
6 (R)Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (A)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (B)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (C)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (D)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (E)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
(Алилуия.)
115 (F)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (G)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (H)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (I)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (J)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (K)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
18 (A)Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.
2 (B)И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей порано бе изпратил назад,
3 (C)и двамата ѝ синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;
4 (D)а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.
5 (E)И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,
6 (F)и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата ѝ сина с нея.
7 Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.
8 И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).
9 Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),
10 и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;
11 (G)сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.
12 (H)И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
7 (A)Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.
8 (B)Но все пак нова заповед ви пиша, онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.
9 (C)Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината.
10 Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.
11 (D)А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.
12 (E)Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
13 (F)Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.
14 (G)Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 (H)Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.
16 Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.
17 (I)И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.
9 (A)Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10 Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11 но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12 (B)След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14 (C)Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15 (D)И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16 (E)Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17 (F)А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18 (G)ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19 (H)А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 (I)Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.