Book of Common Prayer
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (B)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (C)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (E)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3 Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4 (B)Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5 да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6 (C)Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни).
(Хвалебна песен Давилова.)
94 (A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“
17 (A)Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.
18 (B)Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.
19 (C)Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна – душа да подкрепят.
20 (D)Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи – смърт.
21 (E)Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
22 Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11 (A)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
12 (B)Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15 (C)И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17 (D)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?
18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.
19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,
20 (E)понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.
21 (F)А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22 (G)Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
27 (A)И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.