Book of Common Prayer
Молитва за смирено упование
131 (A)Давидова песен на възкачванията.
Господи, сърцето ми не се гордее,
нито се надигат очите ми,
нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 (B)Наистина аз укротих и успокоих душата си;
като отбито дете при майка си,
така душата ми е при мене като отбито дете.
3 (C)Израилю, надявай се на Господа
отсега и довека.
Божият ковчег на Завета
132 Песен на възкачванията.
Помни, Господи, заради Давид
всичките му скърби –
2 (D)как се кле на Господа
и се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си,
нито ще се кача на застланото си легло,
4 (E)няма да дам сън на очите си
или дрямка на клепачите си,
5 (F)докато не намеря място за Господа,
обиталище за Силния Яковов.
6 (G)Ето, ние чухме, че той бил в Ефрат;
намерихме го в полетата на Яара.
7 (H)Нека влезем в скиниите Му,
нека се поклоним при подножието Му.
8 (I)Стани, Господи, и влез в покоя Си,
Ти и ковчегът на Твоята сила;
9 (J)свещениците Ти да бъдат облечени с правда
и светиите Ти нека викат радостно.
10 Заради слугата Си Давид
недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 (K)Господ се кле с вярност на Давид –
и няма да престъпи думата Си, –
като каза: От рожбата на тялото ти
ще положа на престола ти.
12 Ако синовете ти опазят Моя завет
и Моите свидетелства, на които ще ги науча,
то и техните синове ще седят завинаги на престола ти.
13 (L)Защото Господ избра Сион,
благоволи да обитава в него.
14 (M)Това, каза Той, Ми е покой довека;
тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 (N)Ще благословя изобилно храната му!
Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 (O)Ще облека и свещениците му със спасение;
и светиите му ще възклицават от радост.
17 (P)Там ще направя да изникне рог на Давид;
приготвих светилник за помазаника Си.
18 (Q)Неприятелите му ще облека със срам;
а на него ще блести короната.
Възхвала на братската любов
133 (R)Давидова песен на възкачванията.
Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!
2 (S)Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;
3 (T)угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото Господ там е заръчал благословението –
живота довека.
Призив към прослава на Господа
134 (U)Песен на възкачванията.
Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни,
които престояват нощем в дома Господен.
2 (V)Издигайте ръцете си към светилището
и благославяйте Господа.
3 (W)Нека от Сион те благослови Господ,
Който направи небето и земята.
Хвалебен химн за Господните дела
135 (X)Алилуя. Хвалете името Господне.
Хвалете Го вие, слуги Господни,
2 (Y)които престоявате в дома Господен,
в дворовете на дома на нашия Бог.
3 (Z)Хвалете Господа, защото Господ е благ,
пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 (AA)Защото Господ избра Яков за Себе Си,
Израил за Свое собствено притежание.
5 (AB)Защото аз познах, че Господ е велик
и че нашият Господ е над всички богове.
6 (AC)Господ прави всичко, което Му е угодно,
на небето и на земята, в морето и във всички бездни.
7 (AD)Повдига пара от краищата на земята,
прави светкавици за дъжда,
изважда ветрове от съкровищниците Си.
8 (AE)Той е, Който порази египетските първородни –
и на човек, и на животно.
9 (AF)Изпрати знамения и чудеса сред теб, Египте,
върху фараона и върху всичките му слуги.
10 (AG)Той е, Който порази големи народи
и изби силни царе:
11 (AH)аморейския цар Сион
и васанския цар Ог,
и всички ханаански царства –
12 (AI)и даде земята им в наследство,
наследство на народа Си Израил.
13 (AJ)Името Ти, Господи, пребъдва довека,
споменът Ти, Господи, от род в род.
14 (AK)Защото Господ ще съди народа Си
и ще се разкае за скърбите на слугите Си.
15 (AL)Идолите на народите са сребро и злато,
творения на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
17 уши имат, но не чуват;
нито има дихание в устата им.
18 Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
както и всеки, който уповава на тях.
19 (AM)Доме Израилев, благославяйте Господа;
доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 доме Левиев, благославяйте Господа;
вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа.
21 (AN)Благословен да бъде от Сион Господ,
Който обитава в Йерусалим. Алилуя.
19 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
3 (A)И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
4 (B)А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9 (C)Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.
10 Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?
12 (D)Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?
13 (E)А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.
14 (F)И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.
15 (G)И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 (H)Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.
17 (I)С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.
18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:
19 (J)Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.
20 (K)Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.
21 (L)Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?
22 (M)А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил?
23 (N)И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
Обвиненията срещу Павел
24 (A)След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.
2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,
3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.
4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;
5 (B)понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;
6 (C)който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 (D)но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.
8 (E)А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 (F)защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.
12 (G)И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 (H)Но това изповядвам пред тебе, че според учението[a], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,
15 (I)и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 (J)Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17 (K)А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.
18 (L)А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19 (M)но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,
21 (N)освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 (O)А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
23 (P)И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
Най-голямата заповед
28 (A)А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 (B)Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 (C)ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 (D)А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 (E)И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 (F)и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 (G)Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.