Book of Common Prayer
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 (E)защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
6 (F)за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
8 (G)и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 (H)Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 (I)а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 (J)Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 (K)Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 (L)Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 (M)Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 (N)И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 (O)Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 (P)Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си[b],
19 (Q)и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 (R)Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 (S)Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 (T)защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 (U)При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 (V)и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб[c];
прати им храна до насита.
26 (W)Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 (X)И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 (Y)А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
32 (Z)При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 (AA)Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 (AB)Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 (AC)и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
36 (AD)Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 (AE)защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 (AF)Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 (AG)а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 (AH)Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 (AI)като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 (AJ)как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 (AK)и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 (AL)как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 (AM)и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 (AN)Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 (AO)и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 (AP)как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 (AQ)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (AR)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (AS)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (AT)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (AU)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (AV)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (AW)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (AX)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (AY)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (AZ)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (BA)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (BB)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (BC)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (BD)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (BE)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (BF)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (BG)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (BH)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (BI)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
15 (A)Жалко за онзи ден!
Защото денят Господен наближи
и ще дойде като гибел от Всесилния.
16 (B)Не се ли отне храната пред очите ни,
веселието и радостта – от дома на нашия Бог?
17 Семената изсъхнаха под буците си,
житниците запустяха,
хранилищата се съсипаха,
защото житото изсъхна.
18 (C)Как пъшка добитъкът!
Скитат се стадата говеда,
защото нямат пасбище.
Да! Изгниха стадата овце.
19 (D)Господи, към Тебе викам;
защото огънят изгори пасбищата на целината
и пламъкът изгори всичките полски дървета.
20 (E)Даже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе;
защото водните потоци пресъхнаха
и огън изгори пасбищата на целината.
Великият ден Господен
2 (F)Затръбете в Сион
и надайте тревога на святия Ми хълм;
нека се разтреперят всички жители на страната;
защото иде денят Господен, защото е близо.
2 (G)Ден тъмен и мъглив,
ден облачен и мрачен,
като зората, която се разпростира върху планините;
народ многоброен и силен,
подобен на който не е имало отвека,
нито след него ще има до годините на много поколения.
3 (H)Огън изгаря пред тях
и пламък опустошава след тях;
земята пред тях е като Едемската градина,
а зад тях е гола пустиня.
Да! Нищо не се е отървало от тях.
4 (I)Видът им е като вид на коне;
и тичат като конници.
5 (J)Като тропот от колесници се разнася,
като скачат по върховете на хълмовете,
като пръщене на огнен пламък, който поглъща тръстика,
като шум на силен народ, опълчен на бой.
6 (K)Пред тях племената се измъчват,
всички лица побледняват.
7 Те тичат като юнаци,
като военни мъже се качват на стената
и маршируват всеки в пътя си,
без да развалят редовете си.
8 Не се тласкат един друг;
маршируват всеки в своя път;
и даже като падат около оръжията,
не спират вървежа си.
9 (L)Спускат се върху града,
тичат по стената,
качват се по къщите,
влизат през прозорците като крадци.
10 (M)Земята се тресе пред тях,
небето трепери,
слънцето и луната потъмняват
и звездите оттеглят светенето си.
11 (N)И Господ издава гласа Си пред тази Си войска;
защото станът Му е много голям;
защото е силен Онзи, Който изпълнява словото Си;
защото денят Господен е велик и твърде страшен
и кой може да го изтърпи?
Хвалебна песен в небесата
19 (A)След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог;
2 (B)защото са истинни и праведни Неговите присъди; понеже Той осъди великата блудница, която с блудството си е донесла разложение на земята, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.
3 (C)И втори път казаха: Алилуя! И димът от нея се издига до вечни векове.
4 (D)И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!
5 (E)А от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.
6 (F)И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари.
7 (G)Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила.
8 (H)И на нея ѝ бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите.
9 (I)И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми казва: Тези думи са истинни Божии думи.
10 (J)Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня; но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и братята ти, които имат свидетелството на Исус; поклони се на Бога; защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството.
Изисквания към учениците
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
26 (A)Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[a], не може да бъде Мой ученик.
27 (B)Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 (C)Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?
29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 (D)Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.