Book of Common Prayer
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 (P)Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.
20 (Q)Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 (R)Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 (S)Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият[d] на нечестие ще го наскърби.
23 (T)Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 (U)А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 (V)Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 (W)Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 (X)При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 (Y)Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 (Z)Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 (AA)Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят[e] наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 (AB)тогава ще накажа[f] с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 (AC)но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша[g] завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 (AD)За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 (AE)че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 (AF)Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.
39 (AG)Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил[h] си короната му до земята.
40 (AH)Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 (AI)Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 (AJ)Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 (AK)Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 (AL)Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!
48 (AM)Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 (AN)Къде са предишните Твои милости, Господи,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 (AO)Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 (AP)с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 (AQ)Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
Любовта на Бога към Неговия народ
14 (A)Но, ето, Аз ще я привлека
и като я заведа в пустинята,
ще ѝ говоря по сърцето ѝ.
15 (B)И още оттам ще ѝ дам ханаанските лозя
и долината Ахор[a] за врата на надежда;
и там тя ще се отзове, както в дните на младостта си
и както в деня, когато излезе от Египетската земя.
16 В онзи ден, казва Господ,
ще Ме наричаш: Мъжът ми;
и няма да Ме наричаш вече: Ваал ми[b].
17 (C)Защото ще премахна имената на ваалимите от устата ѝ;
и те няма вече да се споменават с имената си.
18 (D)В онзи ден ще сключа за тях завет
с полските зверове,
с небесните птици
и със земните твари;
и като строша лък и меч, и бой и ги махна от земята,
ще ги населя в безопасност.
19 И ще те сгодя за Себе Си завинаги.
Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие,
в милосърдие и милости.
20 (E)Ще те сгодя за Себе Си във вярност;
и ще познаеш Господа.
21 (F)И в онзи ден ще отговоря, казва Господ,
ще отговоря на небето
и то ще отговори на земята,
22 (G)и земята ще отговори на житото, на виното и на маслото,
и те ще отговорят на Йезраил.
23 (H)И ще я насея за Себе Си на земята;
и ще покажа милост към непомилваната;
а на онези, които не бяха Мой народ, ще кажа: Мой народ сте вие;
и те ще казват, всеки един: Ти си мой Бог.
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 (A)И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19 (B)в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 (C)как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
21 (D)като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 (E)И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 (F)освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
24 (G)Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 (H)И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 (I)Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 (J)защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
28 (K)Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 (L)Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 (M)и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
31 (N)Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 (O)И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
33 (P)Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.
34 (Q)Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 (R)Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
36 (S)Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 (T)И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Призоваването на първите ученици
5 (A)А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.
4 (B)След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.
5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.
6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.
8 (C)А Симон Петър, като видя това, падна в краката[a] на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,
10 (D)също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
11 (E)И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.