Book of Common Prayer
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
49 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
53 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?
5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на оплакващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
29 И Иов още продължи беседата си като казваше:
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.
21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.
26 Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.
28 И там преседяха доста време с учениците.
11 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.
2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.
10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.