Book of Common Prayer
Блажен е милостивият
41 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (B)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (C)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (D)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (E)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (F)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (G)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Божието осъждение и милост
52 (A)За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[a].
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.
2 (B)Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.
3 (C)Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.
5 (D)Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 (E)А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:
7 (F)Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 (G)А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.
9 (H)Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
Молитва за победа в Божието име
44 (A)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (B)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (C)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (D)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (E)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (F)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (G)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (H)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (I)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (J)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (K)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (L)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (M)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (N)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (O)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (P)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (Q)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (R)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (S)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (T)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (U)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (V)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (W)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (X)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
РЕЧИ НА ЕЛИУ
Въведение
32 (A)И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.
2 (B)Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу
6 (C)Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 (D)Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 (E)Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 (A)Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
Бог допуска страданието
33 Затова, Йове, чуй сега словото ми
и слушай всички мои думи.
19 Той бива и наказван с болки в леглото си.
Да! С непрестанни болки в костите си,
20 (A)така че душата му се отвръща от хляб
и сърцето му – от вкусното ястие.
21 Плътта му се изнурява така, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22 Да! Душата му се приближава към гроба
и животът му – към погубителите.
23 Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека какво за него е право,
24 и ако Бог бъде милостив спрямо него
и каже: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, –
25 тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете;
той се връща в дните на младостта си;
26 ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека правдата му.
27 (B)Той пее пред хората, като казва:
Съгреших и изкривих правото,
и не ми бе въздадено според греха ми;
28 (C)Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.
45 (A)А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 (B)Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 (C)Защото така ни заповяда Господ, като каза:
„Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48 (D)И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.
50 (E)А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.
51 (F)А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52 (G)А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
19 (A)Поради тези думи пак възникна раздор между юдеите.
20 (B)Мнозина от тях казваха: Бяс има и е луд; защо Го слушате?
21 (C)Други казваха: Тези думи не са на човек, обладан от бяс. Може ли зъл дух да отваря очи на слепи?
Исус – Божий Син
22 И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
23 (D)и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма.
24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.
25 (E)Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
26 (F)Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 (G)Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 (H)И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 (I)Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 (J)Аз и Отец сме едно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.