Book of Common Prayer
Възхвала на Йерусалим
87 (A)Псалом, песен за Кореевите потомци.
Основания Си на святите хълмове град –
2 (B)да!, – портите на Сион Господ обича
повече от всички Яковови заселища.
3 (C)Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий. (Села.)
4 (D)Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.
5 Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.
6 (E)Когато Господ запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там. (Села.)
7 Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.
Божията справедливост и човешката ограниченост
90 (A)Молитва на Божия човек Моисей[a].
Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
2 (B)преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
3 (C)Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
4 (D)Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
5 (E)Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
6 (F)сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
8 (G)Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено[b] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 (H)Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
13 (I)Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 (J)Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
16 (K)Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
17 (L)И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;
2 (B)славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.
3 Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.
4 (C)Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;
5 (D)Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;
6 (E)Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;
7 (F)Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;
8 (G)слънцето – за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;
9 луната и звездите – за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;
10 (H)Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;
11 (I)и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;
12 (J)с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;
13 (K)Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;
14 и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;
15 (L)Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;
16 (M)Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;
17 (N)Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;
18 (O)и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:
19 (P)аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;
20 (Q)и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;
21 (R)и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,
22 в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,
23 (S)Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;
24 и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;
25 (T)Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;
26 славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.
22 И Авимелех управлява Израил три години.
23 (A)А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,
24 (B)за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.
25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.
50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.
51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,
53 (A)една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.
54 (B)Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.
55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.
56 (C)Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 (D)Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.
Общата собственост на благата при първите християни
32 (A)А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 (B)И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 (C)А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
35 (D)и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,
37 (E)като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.
Анания и Сапфира
5 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот
2 (F)и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.
3 (G)А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?
4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 (H)И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 (I)И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.
7 След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.
9 (J)А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате[a] Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.
10 (K)И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа.
11 (L)И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
Очистването на храма
13 (A)И като наближаваше Пасхата на юдеите, Исус отиде в Йерусалим.
14 (B)И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби и тези, които седяха и обменяха пари;
15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на обменителите на пари и преобърна масите им;
16 (C)а на тези, които продаваха гълъбите, каза: Вдигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом дом на търговия.
17 (D)Учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще ме изяде.“
18 (E)По този повод юдеите се обърнаха към Него и Му казаха: Какво знамение ще ни покажеш, щом правиш това?
19 (F)Исус им отговори: Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.
20 Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден в продължение на четиридесет и шест години, а Ти за три дни ли ще го издигнеш?
21 (G)Но Той говореше за храма на тялото Си.
22 (H)И така, когато бе възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и думите, които Исус беше говорил.
23 И когато беше в Йерусалим по времето на празника Пасха, мнозина повярваха в Неговото име, като виждаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички човеци
25 (I)и защото Той нямаше нужда някой да Му свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има у човека.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.