Book of Common Prayer

68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

² Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³ А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴ Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵ Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶ Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷ Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸ Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹ Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰ Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹¹ Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.

¹² Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

¹³ Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

¹⁴ Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

¹⁵ Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

¹⁶ Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,

¹⁷ Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.

¹⁸ Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.

¹⁹ Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

²⁰ Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

2 И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал.

² И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

³ И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете.

⁴ Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон.

⁵ И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете.

⁶ Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата.

⁷ И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан.

⁸ И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

⁹ И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

¹⁰ А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде.

¹¹ И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.

¹² А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части.

¹³ И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.

¹⁴ И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

¹⁵ А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята.

5 И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.

² И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?

³ И никой, нито на небето, нито на земята, <нито под земята>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.

⁴ И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.

⁵ Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, <който е> Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да <разпечата> нейните седем печата."

⁶ И видях между престола и четирите живи същества между <тях и> старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

⁷ И то дойде та взе <книгата> из десницата на седящия на престола.

⁸ И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

⁹ И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога <човеци> от всяко племе, език, люде и народ

¹⁰ и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

¹¹ И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):

¹² и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

¹³ И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето <да бъде> благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.

¹⁴ И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.