Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
131 (A)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (B)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (C)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (D)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (E)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (F)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (G)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (H)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (I)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (J)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (K)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (L)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (M)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (N)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Песен на възлизане. Давидова.
132 (O)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (P)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (Q)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
Песен на възлизане.
133 (R)Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).
2 Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!
3 (S)Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
Псалом Давидов.
140 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!
2 (A)Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва.
3 (B)Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;
4 (C)не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.
5 (D)Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.
6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.
7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.
8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!
9 (E)Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.
10 (F)Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
142 (A)Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
2 (B)и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
3 (C)Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,
4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
5 (D)Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
7 (F)Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
11 (I)Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
25 И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.
8 (A)И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
2 а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:
3 и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;
4 и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.
5 (B)И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.
6 (C)Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя.
7 (D)Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.
8 (E)Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.
9 Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.
10 (F)Той рече: утре. Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;
11 и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.
12 Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.
13 И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);
14 и събраха ги на купища, и земята се осмърди.
15 (G)Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.
16 Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.
17 (H)Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.
18 Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.
19 (I)Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
7 (A)И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13 (B)а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14 (C)Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15 И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
16 (D)Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17 (E)А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18 (F)А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
17 (A)А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
19 (B)Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21 (C)Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 (D)И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27 (E)Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 (F)И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
31 (G)А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.