Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
108 Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (J)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (K)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (L)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (M)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (N)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (O)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (P)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 (Q)Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
23 (A)След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.
24 (B)Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.
25 И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.
3 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2 (C)И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3 Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 (D)Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5 (E)И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6 (F)И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 (G)И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
10 (H)И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
14 (I)Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.
15 (J)И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
13 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 (A)Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4 (C)Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 (E)всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 (F)Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 (G)Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.
15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.
16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?
17 (A)Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 (B)Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.