Book of Common Prayer
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
7 (E)До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
8 (F)само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище;
10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище;
11 (G)защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:
12 (H)ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си;
13 (I)аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш.
14 (J)„Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми.
15 (K)Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя,
16 (L)ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“
136 (A)При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 (B)Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7 (C)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 (D)Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
27 (A)А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.
28 Иаков живя в Египетската земя седемнайсет години; дните на Иакова, годините на живота му бяха сто четирийсет и седем години.
29 (B)Дойде време да умре Израил, и повика сина си Иосифа и му рече: ако съм намерил благоволение пред очите ти, тури ръката си под бедрото ми и се закълни, че ще ми сториш милост и правда: не ще ме погребеш в Египет,
30 (C)та да легна при отците си; ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхната гробница. Иосиф рече: ще постъпя според думата ти.
31 (D)И рече: закълни ми се. И той му се закле. А Израил се поклони върху възглавницата на постелката[a].
48 След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
2 Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
3 (E)И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
4 (F)и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
5 (G)И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
6 а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
7 (H)Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
10 (A)Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна;
4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5 (D)Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6 (E)А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7 (F)Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.
8 (G)Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9 (H)Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10 (I)Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 (J)Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12 (K)Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13 (L)Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
7 (A)Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,
2 и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
6 (B)Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
7 (C)ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески.“
8 Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
9 И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
10 (D)Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
11 А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, –
12 такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
13 като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
14 И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
15 (E)нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
17 И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
19 Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
20 Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
21 (F)Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22 кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
23 Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.