Book of Common Prayer
93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.
2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.
4 Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.
96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
10 Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.
34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
44 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}
2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи.
7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?
16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 Но <Иосиф> рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
8 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог <го извърши> като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и <в жертва> за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
© 1995-2005 by Bibliata.com