Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
18 А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:
19 ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;
20 (A)а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.
21 (B)И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.
22 (C)Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.
24 Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.
25 И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.
26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27 И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,
28 и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?
9 Писах ви в писмото си – да нямате общение с блудници;
10 и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.
11 (A)Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.
12 Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
13 Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.
6 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2 (B)Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7 (C)Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
4 (A)И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
11 (B)И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
12 (C)за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
14 (D)Сеячът сее словото.
15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
16 (E)Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,
19 (F)но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.