Book of Common Prayer
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;
13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.
22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
42 (A)Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?
2 И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.
3 Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;
4 (B)а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.
5 И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.
6 (C)А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.
7 (D)И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.
8 Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.
9 (E)И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.
10 Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;
11 ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.
12 Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.
13 (F)Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.
14 Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;
15 (G)ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;
16 пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.
17 И ги тури под стража за три дни.
5 (A)Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.
2 А вие сте се възгордели, вместо поскоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!
3 (B)Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, –
4 в името на Господа нашего Иисуса Христа, като Се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, –
5 (C)да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
6 (D)Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?
7 (E)Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.
8 Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
21 (A)И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
22 (B)А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
24 (C)Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.
27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
28 (D)Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
31 (E)И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.