Book of Common Prayer
1-2 (A)(B)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (C)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (D)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (E)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (F)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (G)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (H)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (I)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (J)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (K)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (L)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (M)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (N)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (O)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (P)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (Q)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (R)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (S)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (T)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (U)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (V)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (W)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (X)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (Y)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (Z)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (AA)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (AB)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (AC)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (AD)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (AE)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
64 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 (A)Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
3 (B)Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
7 (C)Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 (D)Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 (E)Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 (F)увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
Началнику на хора. Песен.
65 Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 (G)Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 (H)Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 (I)Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 (J)Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 (K)Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 (L)постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 (M)Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
46 (A)Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
47 А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
48 И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
49 И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
50 (B)Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
51 И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
52 А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
54 (C)и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
55 (D)Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
56 (E)И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
57 (F)И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.
8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9 (A)Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци.
10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12 (B)и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим;
13 хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15 (C)Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17 За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18 Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19 (D)но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20 (E)защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21 (F)Какво искате? С палица ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?
7 (A)А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,
8 Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.
9 И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;
10 понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.
11 (B)И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!
12 Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.
13 После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
14 (C)И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
15 и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
16 (D)и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
17 Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гръма;
18 Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.