Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 (B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 (C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
79 Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
2 (A)Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!
3 (B)Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.
4 (C)Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
5 Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?
6 (D)Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;
7 (E)направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;
8 Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!
9 (F)Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;
10 очисти за нея място, закрепи корените ѝ, и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ, и клоните ѝ са като кедри Божии;
12 (G)тя пусна клони до морето и младочки до реката.
13 (H)Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?
14 (I)Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.
15 Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;
16 опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,
19 и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.
20 Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
19 (A)Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.
20 Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.
22 Синовете в утробата ѝ взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.
23 (B)Господ ѝ рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.
24 Дойде ѝ време да роди: и ето, близначета в утробата ѝ.
25 (C)Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.
26 (D)Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).
27 Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков човек кротък и живееше в шатри.
28 Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.
29 Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.
30 (E)И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.
31 Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.
32 Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?
33 (F)Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.
34 Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.
13 Братолюбието да пребъдва между вас;
2 (A)страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.
3 Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.
4 (B)Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.
5 (C)Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“;
6 (D)тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“
7 (E)Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8 (F)Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9 (G)Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10 (H)Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11 (I)Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12 (J)затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13 (K)И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14 (L)защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15 (M)Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16 (N)А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
37 (A)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (B)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (C)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (D)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (E)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (F)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (G)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.